Между изгрева и залеза...
Средата -
между изгрева и залеза
търся в очите ти...
Чертая с мисъл
границата на зениците,
опитвайки да те заключа там...
На щастието устрема разсичам
и с цвете те поръсвам -
да ухаеш диво на
някакво стремително
очакване...
Да чакаш мен...
Когато аз не идвам,
замислено се сливаш със
прозореца
и търсиш тихо моето
пришествие в деня край теб...
Средата -
между изгрева и залеза
откривам там, където другите
не търсят -
в пресечната черта на хоризонта,
пресякал любенето на морето
с здрача..
В този миг разтварям се в
безмислието и смислено
открехвам си сърцето,
готова за поредната магия
и обредното вещерско преливане...
...в теб...
В средата -
между изгрева и залеза
намерила те в миг на недокосване
със мисъл обладавам те.
И те поисквам -
да бъдеш мой
Докато още дишам...
И търся -
в очите ти признание,
попила стона ти в кристалите
на здрача...
Останалото е мълчание!...
между изгрева и залеза
търся в очите ти...
Чертая с мисъл
границата на зениците,
опитвайки да те заключа там...
На щастието устрема разсичам
и с цвете те поръсвам -
да ухаеш диво на
някакво стремително
очакване...
Да чакаш мен...
Когато аз не идвам,
замислено се сливаш със
прозореца
и търсиш тихо моето
пришествие в деня край теб...
Средата -
между изгрева и залеза
откривам там, където другите
не търсят -
в пресечната черта на хоризонта,
пресякал любенето на морето
с здрача..
В този миг разтварям се в
безмислието и смислено
открехвам си сърцето,
готова за поредната магия
и обредното вещерско преливане...
...в теб...
В средата -
между изгрева и залеза
намерила те в миг на недокосване
със мисъл обладавам те.
И те поисквам -
да бъдеш мой
Докато още дишам...
И търся -
в очите ти признание,
попила стона ти в кристалите
на здрача...
Останалото е мълчание!...
© Ели Господинова All rights reserved.
