unreal (Силвия Зарева) unreal (Силвия Зарева)
12
Aug 14, 2006, 10:29 AM

Между Рая и Ада

  Poetry
108 0 4
Посочи ми Рая и обсипа пътя към него с целувки, а след това ме остави да плача сама пред портите му Изписа името си с въглен върху сърцето ми и разпали пламъка на любовта, а след това изпрати студен порой, който угаси огъня Жигоса душата ми със своите инициали, а след това просто си тръгна Помислих си, че съм открила единствената четирилистна детелина на поляната, но нежната тревица изсъхна между пръстите ми Толкова си близо и същевременно толкова далеч Да те обичам или да те мразя Да плача или да те проклинам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Зарева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Много ми хареса. Чувствено е."Жигоса душата ми със своите инициали..."
    Направи така, че да те види с някои друг, да разбере, че и други те харесват и тогава чувството за собственост ще го накара да се предаде...
  • gentle_soul (Илияна)
    gentle_soul (Илияна)
    И други мислят като мен...стихотврението е страхотно
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Много ми хареса. Чувствено е."Жигоса душата ми със своите инициали..."
    Направи така, че да те види с някои друг, да разбере, че и други те харесват и тогава чувството за собственост ще го накара да се предаде...
  • gentle_soul (Илияна)
    gentle_soul (Илияна)
    И други мислят като мен...стихотврението е страхотно