Месечина за самотните души
Месечина за самотните души<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Пълен е света с разни чудеса.
Вятъра полъхва, клоните размърдва.
Слънцето пече, тук е кат на море.
Птичи песни чувам в този час. Рано е за нас.
Утрото изгрява в нашата не забрава.
Лъч прогонва, духа на самотата.
Рано е за нас, нека месечина да изгрее
и тогаз, в мрака онемели сърцата си да слеем.
Пъстър е света, с разни чудеса.
Най голямото от тях- любовта.
Тя изгрява с месечината в позлата
и залязва с изгрева на самотата.
Искра и огън, пламва някъде сега.
Мечта нечия, сбъдва се в нощта.
Ех сънища, мечти, защо не сте истински,
а само мираж в самотните души?
© Алекси Слав All rights reserved.
