Jul 20, 2006, 10:30 AM

Миг от вечността

  Poetry
114 0 8
Цигулка нежна в стаята звучи, ароматна свещ до прозорецът гори. Любовта танцува между две души и сърцето кара ти да замълчи. Танц на лебеди под пълната луна, бавен, нежен. Свещта замръзва, времето е спряло. Миг от вечността отнема дъх да си поемеш и очите си във неините да спреш. Миг от вечността отнема 'Обичам те' да изречеш и любовта във вените да потече. Миг от вечността отнема ти да разбереш какво в прегръдките си имал след като заминеш. Назад във времето се връщам, за очите й се сещам, за смехът й тъй прекрасен. Грешката ми е голяма, но Вечността е моя, Тя забрава няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Коста, интересен стих си написал, а Роси е дала много красив отговор.
    Браво и на двамата. БРАВО.
  • Хей...всеки го пише така,както го чувства!
    А имаше време,когато го чувствах точно така, както ти си го описал!
    Поздрав!
  • Цигулката ти нежно е запяла,
    проблясва пламъка на свещ
    и в тази приказна омая
    долавям тихия копнеж
    на нашите сърца,които
    танцуват танца на страстта,
    а времето от чувството пропито
    край нас разстлало е нощта.
    Ръката ти докосва мойто рамо,
    потръпва то от допира със теб
    и в този миг вълшебен само
    знам -пътят ни напред е лек.
    Но ето че свещта угасна,
    разстила мрак над нас нощта
    и сякаш някаква угроза
    към нас протяга пипала.
    Но аз съм тук и пазя светлината
    от огъня във моите гърди.
    Не бързай да си тръгваш в тъмнината,
    в тишината с мене остани!
  • Ами Роси какво да кажа?
    Сега ме е срам от моя стих.
    Чудесно е просто.
    поздрави
  • Коста, интересен стих си написал, а Роси е дала много красив отговор.
    Браво и на двамата. БРАВО.