минало е...
Плача за миналото.
Зная, безвъзвратно отминало е.
И да се върнеш- не бих те приела.
Отживели сме времето си.
Плача за миналото. Боли.
Обичахме се. Защо не го оценихме?
Сега е късно.
Всяка нощ дъжд ни вали
от спомени за ненужни обиди.
Всеки ден ни събужда в зори
вината за грешките ни...
И какво, че живеем отново,
уж на чисто, за по-добро -
пак грешим. Отново боли...
Плача за миналото...
Зная, безвъзвратно отминало е...
26.11.1993г.
© Мая Витанова All rights reserved.
