МИНИАТЮРИ
Отмина ме отново <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
любовта, уви,
тя сякаш бе едничка
спътница.
~ * ~
На детството от радостта,
следа,
не ще намериш
в пресушената река.
~ * ~
По жътва класовете
са сковани,
не помнят танца си
зелен.
~ * ~
И по дяволите в ада
ще отида,
щом поискаш,
ти, любима.
~ * ~
Добрата жена напразно
се стреми,
мъжа си блуден
да спаси.
~ * ~
Какво да правиш с
небесата,
щом дом си нямаш
на земята.
~ * ~
Жената щом мъж пожелае,
за златото
в изсъхнала кесия
е нехайна.
*
Потъвам в полусън,
на остров съм -
морето мътно,
люшка се разпененено.
Опасноста ме дебне
и преоткривам знака -
в крясъка последен
на падащата чайка.
*
Писмо ще ти напиша,
да ти разкажа днес,
как моят ден премина -
ще го видиш в залеза. . .
© Сашо Конаклиев All rights reserved.
