Мисли
В главата спомените бродят,
в главата хаос, суета.
Какъв за мен ще бъде пътят?
Каква ще бъде моята съдба?
Аз лош човек бях, блудник,
развратник, подъл, бях злобар,
интриги сеех, бях клеветник
и исках да съм господар.
Реши обаче Бог да ме накаже,
не ме изпрати на война,
усетих що е болка, що е мъка,
когато прати любовта.
Амур с вълшебната стреличка
прониза моето сърце,
като от гръм се чувствах аз ударен,
когато ти при мен дойде.
Ти птица си, към слънце полетяла,
ти Вяра си, във бурите доби мощта.
Надежда си и бродиш по земята,
Любов даряваш, светлина!
Пред теб прекланям се, любима!
Мълвя последните слова,
разбит съм, нямам вече сила,
мен победи ме Любовта!
© Христо Костов All rights reserved.
