May 14, 2004, 10:20 PM

Мисъл за любов

  Poetry
320 0 24
Тъмната болка обгръща небето, облаци плават в бездна от прах, черни сълзи се стичат ,където вяра неясна превръща се в страх. Мисъл самотна,безмилостно спряна. Дъх за живот,отнет от мига. Мъртво съзнание ,мъка пияна гони куршума и край...Свобода? Тихият изгрев,възпят от твореца с облаци багри- цвят на дъга. Свежа роса разпръсква живеца, тъй недокоснат от мисъл една.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!6!
  • Благодаря Ви,г-н Найденов!
  • За мен ... е важна първата част.Втората трябва само да е с помощна функция,да подсилва влиянието.Макар че за жалост поезията понякога убива смисъла с техника.Благодаря все пак за оценката и критиката.Искрено.
  • Стилът може да се класифицира твърде субективно.Като човек,който е писал този и предходните стихове,сигурно не съм най-добрият му тълковател,но това дали е изчистен или не...почувства ли нещо,докато го чете и остана ли нещо в теб след прочита?
    За мен това е важно.Дотук е важен стилът.
  • Г-н Атанасов,стихотворението е писано преди 2 години и е предходно на другите двеМоже би вървя назад?