Oct 10, 2005, 1:10 PM

Моето погребение

  Poetry
189 0 10
Споменът за теб изхвърлих в боклука,
погребах миналото в задния си двор,
оковах образа ти с вериги от мъка.

Заключих лицето ти в ковчег с катинар,
а ключа изхвърлих на морското дъно,
за да изгние и потъне в тиня и кал.

Завързах те с въжета тежки, дебели,
изтъкани от сълзи, обида и гняв
и те скрих на тавана прашен на село.

Затворих се в кула от камък студен,
и през стъкло само гледам хората днес,
издигнах стени до самото небе.

Дори лъч светлина не допускам до себе си
от страх като теб да не ме заслепи,
не бленувам за нищо и нищо не искам
от страх да не видя разбити мечти.
Виждам само във черно и бяло,
но защо са ми краски в света избелял
щом надеждата виждам да върви с наметало
от апатия сива, страх и печал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments