Може би не е късно
Подритваме мечтите си.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Настъпвамe ги,
крачейки в реалността.
От страх или от малодушие
съществуваме монотонно
и дори не ни плаши това.
Жалка картина
от сиви безцветия,
слепота и
гробни беззвучия.
Понякога случайно
отворили очи
ни се приисква да запеем,
разтворили криле.
Но песента е кратка
като стон
и само дразни
гърлото до болка.
Заспим ли обаче,
в съня си
изкачваме върха и
от душата ни
вик пронизващ
разцепва небесата.
Може би все пак
не е късно
да започнем да живеем?
© Ваня All rights reserved.
