Може ли?
Може ли?
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Можеш ли отново да видиш небето,
звездите и лунния лъч,
да усетиш нежния полъх на вятъра свеж
и да вкусиш живителната вода от ручея бистър?
Можеш ли както преди да танцуваш и пееш,
на воля да тичаш и гониш пеперуди;
да се смееш тъй искрено, както преди
и да обичаш тъй силно, както можеш само ти?
Или живота превърна те в Зло -
безразлично, сурово и мръсно,
забравило що е любов и как се обича?
Срещам те понякога тичащ в тълпата,
забързан във сивия трафик,
с навъсено чело и изнурена снага.
Не приличаш на любящ и топъл човек,
сякаш забравил си и клетвите наши:
да бъдем хора до сетния дъх,
да запазим сърцата си чисти - по детски.
И аз се загубих във мрака на сивия ден,
но за малко и бързо се върнах.
Все още обичам да пея,
с боси крака да вървя,
да се смея
и да тичам след волните ята.
И често се вглеждам в звездите – мечтая,
и спомням си дните, когато говорехме за любовта.
Знам, че можеш да върнеш стария си облик,
знам, че не си тъй коравосърдечен,
знам, че често се вглеждаш в звездите,
но тайно и с капчица страх.
Може ли да възвърнем онова,
което безвъзвратно сме загубили?
Може ли да съберем в едно
- двете лица на една душа?
© Милена Георгиева All rights reserved.
