Можеби
...Но пак те обичам аз. Обичам те,
защото от тебе съм далече, може би,
така, както е далече злото, то доброто,
защото сме децата,може би,
на две враждуващи съдби...
...Но пак те чакам аз. Чакам те,
защото обичам чудеса, може би
ще се докоснат до нас земята и небето,
защото и душата може би без вяра
никога тя не скърби...
...Може би защото пред радостите
скръб ще избера. До смъртен час
за тебе да блуждае окото,
защото радостта ще избера-
от скръб за тебе да умра.
© Таня Харизанова All rights reserved.
