Молитва
Прозорецът преглътна светлината
свирепо потече от нея ноща
аз стоя сама,без звук в тъмнината
залязла,нещастна,убита,сама.
Опряла длани в длани за молитва
изгаряйки за късче топлина
но болката в душата не затихва
изгарям бавно като падаща звезда.
Защо едни са радостни,без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други със усмивки бегли,бързи
потапят се сами във самота?
Аз моля се да мога да се смея
да бъда като капчица роса
но само,само да преодолея
тази толкова горчива самота.
свирепо потече от нея ноща
аз стоя сама,без звук в тъмнината
залязла,нещастна,убита,сама.
Опряла длани в длани за молитва
изгаряйки за късче топлина
но болката в душата не затихва
изгарям бавно като падаща звезда.
Защо едни са радостни,без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други със усмивки бегли,бързи
потапят се сами във самота?
Аз моля се да мога да се смея
да бъда като капчица роса
но само,само да преодолея
тази толкова горчива самота.
© Ангелина Ангелова All rights reserved.
