Момичето, което никога не бях
Тя беше синеока, гъвкава и дръзка.
Дори да я погледна, така и не посмях.
Сърцето ми се луташе в гърдите ми
до пръсване.
Тя беше...
момичето, което никога не бях.
Край нея пърхаха неопитни момчетата,
които - ах! - да пожелая даже се боях.
А тя ги омагьосваше!
Свободна и начетена.
Тя беше ...
момичето, което никога не бях.
В красивите и рокли нежно се редуваха
цветя и пеперуди. А над тях
в очите диви незабравките лудуваха.
Тя беше ...
момичето, което никога не бях.
Дали е същата, се питам след години?
успяла ли е, както аз опитах и успях?
Или е просто само майка, домакиня?
А аз не съм ...
момичето, което никога не бях.
© Мая All rights reserved.
