Момичето в кафето
Полуотворени са.
по устните прокрадва се мъгла
и вперена в други светове
с прекръстените мигли замрежена
се впива беден кислороден
в левия й лоб
наситена наслада се облива
до вените й - простичко нарязани,
крещящи за поредната отминала...
ДО - ЗА
мълчание
крехко нарушава
наедекватно бавно се отместват мислите
в слуз, разтичаща се лакът
червилото - дълбоко до проядено
с гръбначните й прешлен и - пребродени,
приведена над самолетни хълмове,
отдето само пясъка я гледа
В ъгъла събран е свят.
Усмивка - закъсняло кацане.
© Лили All rights reserved.
