Jun 25, 2006, 3:17 PM

монолог на една риба

  Poetry
113 0 16

риба
в
пясъка
очи
застинали
очи
господи
нима
това

поиска
жертвено
се
моли
още
жива
прилива
мълчи
а
те
пируват
по
езически
очите
и
ги
хвърлят
да
не
гледат
запечатан
ужаса
господи
отвращавам
се
от
хората

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илона All rights reserved.

Comments

Comments

  • Илона,хареса ми!Поздрави!
    А аз какво да правя,като съм си зодия Риби?
  • Най-жестокото животно в природата е човека, защото си намира оправдание за всеки извършен грях!
    Поздрав за стиха Либра!
    Именно заради очите съм вегетарианка...
    Много ме докосна този твой стих!
  • Интересен и смислен стих. Браво.
  • Силен стих!
  • затрудних се в прочита заради липсата на пунктуация, та се наложи да го прочета пак и пак - за да го харесам