Море и мъка
Нарисуван, без душа,
фарът проблясва мимолетно,
изграден от времето от нужда,
дни попива безконечно!
За пореден път пред теб заставам,
обречений на вечна самота,
докосвам те от разстояние,
но усещам болката от миналите времена!
Братко, синя ивица безкрай,
дошъл съм пак със свойта мъка,
защото когато имах нужда
ти единствен ме разбра!
Пристъпвам в протегнатите ти длани,
сътворени от златисти песъчинки
напоени с пухкав сняг и суета.
Сядам и започвам да чета
от с тъга написаните страници
на ранената с любов душа!
Натрапчивият студ завладява и двете ми ръце
посинели, безпомощни са да изтрият,
сълзите, стичащи се по лицето на дете,
което няма друг приятел в тази тежка зима!
Благодаря ти, че попи сълзите,
благодаря, че бе и си до мен.
Благодаря! Обичам те, море!
27.12.2004г.
© Чефко All rights reserved.
