Морето

Отново аз стоя пред теб-

огромно,необятно,синьо.

Величествено си ,море

и тъй божествено красиво!

Ела,сърцето ми вземи,

в душата си го потопи!

То уж на друг принадлежи,

но длан сложи на него ти.

Ела,покрий ме с пелена

от пяна бяла на вълна,

която цяла ме обгръща,

та болката ми тя поглъща

и я отнася на далаче-

за нея да не питам вече.

Но знам отново ще се върне,

когато  с теб се разделим,

окото ми не ще те зърне

и двама дълго ще скърбим.

Аз-в своя свят студен,

забързан,уморен;

ти-тук в простора сив

нашепващ  див мотив.