Моя жена
Моя мила жена,
моя тъжна жена,
ти блестиш като изгрев
над ручеи бисерни.
Ти останва сама
или пак си сама
в своите мечти недописани.
Мека нежна ръка
гони сълзи по бузите
мека топла ръка те погалва
и се скриват от ревност,
от злобата музите
и замлъква нощта карнавална.
Ти блестиш като залез
риж над полето,
като огнена топка от плам не горял.
Аз седя в този град
и гледам небето
осъзнал, че без теб,
просто сам съм живял.
моя тъжна жена,
ти блестиш като изгрев
над ручеи бисерни.
Ти останва сама
или пак си сама
в своите мечти недописани.
Мека нежна ръка
гони сълзи по бузите
мека топла ръка те погалва
и се скриват от ревност,
от злобата музите
и замлъква нощта карнавална.
Ти блестиш като залез
риж над полето,
като огнена топка от плам не горял.
Аз седя в този град
и гледам небето
осъзнал, че без теб,
просто сам съм живял.
© Мария Чомакова All rights reserved.
