Моят свети Валентин...
Тишината вали ...
като музика,
наболяла до дъх от Любов...
Аз съм тук -
като звук на хармоника,
свила в устните пролог и зов ...
Тишината вали ...
неподправена,
а пък аз ... ромоля като дъжд.
Всяка капка
до плът непокварена
наваля, в твоя свят въздесъщ...
Тишината вали ...
неизказана,
а Душата ... се къпе в разкош.
Тържествувам в сърцето
неканена
и съм обич, безмерна по площ...
Тишината вали...
като в приказка,
а пък ние сме просто Любов.
Нека бъда
до края си Истинска
и да сипя над теб благослов.
Тишината вали ...
и е празнична,
а пък Ти си нестихващ порой.
С топли думи,
в пргръдката обична,
следвам думите в своя развой...
© Йоанна All rights reserved.
