Моят Великден
С товара от насъбраната горчивина.
Позора на предадения.
Срамът от вчера.
Тъгата снощна.
Любовта ми остаряла.
И най-отгоре...
Паметта, за бъдещите мои спомени.
Позора на предадения.
Срамът от вчера.
Тъгата снощна.
Любовта ми остаряла.
И най-отгоре...
Паметта, за бъдещите мои спомени.
Нарамил всичко върху годините си.
Като кръст.
Потеглям...
Попрегърбен, но не раз`пнат до край.
И се усмихвам, през сълзи на всички срещу мен.
И се усмихвам...
На идващото утро.
От надеждата...
С любовта ми остаряла, да ме разпнат.
И после да възкръснем.
© Анастас Анастасов All rights reserved.
