Sep 28, 2004, 8:57 PM

Моята искряща приятелка

  Poetry
172 0 2
* * *

Ела приятелко, ще те прегърна.
На сетни мои сили влей живот.
Блестиш коварно в малката ми глътка,
закотвен в миналото търся брод.

Вриш във кръв от ледени кристали.
С усилие към теб ръка протягам.
Гълтам огъня ти - гърлото запалил,
бълнувам рими, всякакви възхвали.

После всичко бавно се стопява...
Не чувствам, не усещам, не боли.
Целувам те приятелко в забрава -
сърцето ми, единствена разбираш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз напоследък се каня да потърся тази приятелка за малко утеха и забрава , но все не ми остава време . Стихотворението е много хубаво ! Поздрав .
  • И аз напоследък се каня да потърся тази приятелка за малко утеха и забрава , но все не ми остава време . Стихотворението е много хубаво ! Поздрав .