моята нестойностна душа
Може животът да не ме обича,
но аз на слабостта го подчиних.
Може животът нищо да не ми даде.
Може, но пък аз ще сграбча
всичко, от което нямат нужда другите
и от него ще създам
основите на мир и храм.
Може хората и те -
...защо пък да ме искат те?
Отхвърлено дете на скитник и безпътница...
Аз пък, в очите мога да ги гледам и смущавом -
за да стигам и до него...
Той нека пак ме гледа. Аз мечтая.
Погледът му на учудване да трае, да остане
... и ако от мен ще има помен след това,
то нека бъде по заслуга,
че моята нестойностна душа, поне в един
извика мисъл и възбуда.
© Мария Мастрафчиева All rights reserved.
