Mar 31, 2006, 2:00 PM

Моята тъга

  Poetry
158 0 14

Мълчаливата емоционалност
бури в тялото ми предизвиква.
И свивам се със мъка,
и смея се жестоко.

Покорилата ме призрачност
света около мен разписква.
И бягам от гласа,
и сблъсквам се със него.

Непотребната ми нежност
рани по лицето ми издрасква.
И търся своята следа,
и чупя всяко огледало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емили All rights reserved.

Comments

Comments

  • При мен, ако разбера, че моята нежност е вече непотребна някому, та не само лицето, но и сърцето ми "ще издраска"! А всички така се надяваме, че нашата нежност ще бъде забелязана от скъпия човек...
  • Едва ли ще изпадна отново в същото състояние, в което го написах и оставих малко недовършено, но ако не съм в него, няма как да го продължа...
  • ще поработя още върху него,но то беше просто емоция...малко недовършена,несъвършена и интереснаМного благодаря за коментарите,защото наистина са важни за мен
  • Като замисъл е интересно! Още мъничко го изпипай
  • Харесва ми! Страхотно е!Но трябва още един куплет ,а? Ако искаш опитай!