Мразя живота
Мразя живота си скапан!
Мразя да бъда дъвкан и хапан!
Мразя шибаната реалност!
Мразя самия себи си до карайност!
Защо моя живот е такъв боклук?
В мен ли е грешката да бъда тук?
Трябва ли да бъда жив,
кой ми е виновен,само аз съм си крив!
Не, нямам нищо против
да живея сам и тих,
но това не е за мен,
Не искам да съм само фен.
Не искам да живея сам,
пак крив и неразбран.
Аз не съм за това положение,
сам си живея в мое измерение.
Мен никой не ме разбира
и това не ми дава мира.
Искам всеки да е като мен,
но това ще стане някой ден,
Тогава всички ще ме разберат,
ще се откажат от техния
и ще тръгнат по моя път.
Какъв съм аз,дори не знам,
някакъв различен и неоправдан.
Боря се за нещо,
но и аз не знам за какво,
боря се за някого,
но и аз не знам защо.
Смъртта е край,
но за мен е начало-
за мен едно знай,
качвам се на по-високо съпало.
Мразя живота си скапан
Мразя да бъда дъвкан и хапан
Мразя шибаната реалност
Мразя самия себи си до крайност
© Любомир Левтеров All rights reserved.
