Jun 21, 2006, 11:41 PM

Мъжете, жените, мъжете...

  Poetry
163 0 14
Кой от вас, мили наши мъже,
ни се хвали: "Аз познавам жените"?
Всеки си мисли, че знае добре
защо са смехът и плачът във очите.

Природата наша, тази силна магия,
разтърсва умът ви и слиза поройна,
дълбоко в сърцата, където сме ние -
дъждът и дъгата на вашия спомен.

Да събудим душите  ви, малко лирично,
че те са заспали  в гърдите дълбоко.
Неподвижно стаени и притихнали,
чакат света автопилотно. 

И нека извикат после така,
че и глух да ги чуе: "Аз я обичам
и нося я в мене!" -онази Жена,
събудила в мене всичко първично.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Романтична душа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Петя,а от мен поздрав!
    Хареса ми!
  • Романтика би ме разбрал,нали Христо?Прегръдка от мен!

    Кате,МЕРСИ!Слънчев ден от мен!

    Естествено,приемам мъжките коментари с усмивка!Благодаря,Касиус, и поздрави!
  • Нали сме от различни планети мила Петинка, все с нещо ще сме различни, все с нещо ще се разминем, все ще се търсим едни други, а може би точно това е хубавото
    Поздрави слънце и бъди обичана
  • Според мене: ала-бала! Без оценка естествено.
  • А може би с нежен стих романтичен?
    Поздрави, Петя!!!