Nov 8, 2004, 11:13 PM

Мъка

  Poetry
153 0 0
Толкова странно,толкова уморено, чувствам ,че искрицата живот, жизненоста в мен си отиде. Само мъка. Сълзи се стичаха по бузите ми, ала спряха и сега само осиротялата ми душа страда. Болката чете се по очите ми, сърцето сякаш спряло е, тежи в гърдите ми, бавно умира от неизлечимите рани. Ах, къде отлетя штастието, остави бездушното ми тяло да се скита самотно в един нечовешки свят. И все пак чувствам, че съм различен, както от хората, така и от техните мечти и възгледи. Вярвам, че някоъ ден ще намеря сродна душа, ще я допусна до себе си и ще намеря това което отдавна нямам, а именно щастието., Май вече изгубих своето доверие и надежда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Христозов All rights reserved.

Comments

Comments