selin (Селин) selin (Селин)
2
May 10, 2006, 7:50 AM

Мълчание

  Poetry
87 0 6
Мълчание
Когато пак ме гледаш,
без нищо ти да кажеш,
твоят поглед ме ранява,
твоето мълчание-смущава.

И немога аз да разбера
защо ме глеедаш ти така.
С очи хипнотизираш ме
и бавно ти убиваш ме.

И чакаш аз да заговоря,
аз чакам теб-нима не го разбра?
И ето затова,отбягвам те,
за да спестя това.

Дали се чудиш ти
защо от тебе бягам,
защо като те видя,
като безумна ставам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Селин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Селин, поздрави за хубавото стихотворение!!!
  • sladka_radi (Радост)
    sladka_radi (Радост)
    Наистина е хубаво, но мисля, че след едно редактиране на многото местоимения ще е още по-хубаво!
    ...
    твоят поглед ме ранява,
    твоето мълчание
    отново ме смущава!


    И не мога аз да разбера
    защо ме глеедаш пак така.
    С очите си хипнотизираш
    и бавно ме убиваш
  • knqza (Даниел Стоянов)
    knqza (Даниел Стоянов)
    и на мен много ми хареса.пожелавам ти успех от тук на татък.
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Селин, поздрави за хубавото стихотворение!!!
  • sladka_radi (Радост)
    sladka_radi (Радост)
    Наистина е хубаво, но мисля, че след едно редактиране на многото местоимения ще е още по-хубаво!
    ...
    твоят поглед ме ранява,
    твоето мълчание
    отново ме смущава!


    И не мога аз да разбера
    защо ме глеедаш пак така.
    С очите си хипнотизираш
    и бавно ме убиваш