На Александър
Ще сложиш ли думи в устата ми?
Аз нямам и мъничко глас,
а ти - ти си от близкото минало.
Помниш ли? Вярно - и аз.
Дай ми ръцете си - пак.
Нека стопля премръзнали пръсти,
нека сгрея душите на всички покойници,
застинали под камъни и кръстове.
Подари ми сърцето си - пак.
То ми слагаше в устните думи,
когато бяхме деца. Как,
тогава всичко се погуби?
© Адриана Иванова All rights reserved.
