На баба ми
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Пъстрокрили пеперуди-
твойте майчини очи.
А по устните усмивка
тънко, тънко ми гълчи.
Между пръстите изтича
целия ти малък свят.
Сетивата ми не смогват
всеки стон да уловят.
Искам силно да прегърна
крехката ти синева.
Старостта да пропътувам.
Времето да изпера.
Ябълките натъжали
чакат друг да ги бере.
Двора сух и побелял е,
А сърцето ти- дете.
От ръцете пърха сила.
Светла, кротка доброта.
И не мога да повярвам
Ангел си или Жена.
Тръгваме си. В тебе нещо
се съдира подир нас.
Буца в тъмното таена.
Ще поплачем ли без глас?
“Ех, без вас какво ще правя,
мили мои?” Не плачи!
Всяка нощ за теб се моля.
Майчице, любов си ти.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
