На баща ми
(посветено на баща ми,който почина на 30.05.2006)
Стихотворения написах много,
съжалявам- ни едно не бе за теб.
Болките лекувах ги със слово,
но никога не ме боля от теб.
Каквото и да кажа - превръща се във бреме,
и чудя се защо ли пиша и сега,
дали, защото отиде си без време,
или сълзите ми попива ги безполезната тъга?
И ето ме - болезнено ранена,
а знам, че ти не си виновен и сега,
не би искал да ме видиш разярена,
към нелепата деиствителност-съдба.
Не можах дори и да ти кажа,
едно простичко благодаря,
нито имах шанса да докажа,
колко много всъшност те ценя.
И болката може би от там се ражда,
че няма да мога да ти споделя
това, което занапред ме чака,
нито ти показах, че пораснах и вече съм жена.
Единственото, което мога да ти дам,
е чест, признателност, любов,
ще се гордееш, там където си и знам,
че това желал си цял живот.
© Ева Иванова All rights reserved.
