Oct 4, 2005, 4:10 PM

На баща ми

  Poetry
331 0 24

Горчи ти хлябът, тате…

Изстина в теб огнището, когато

оказаха се кухи идеалите,

мечтите- снимки с черни ленти,

един живот с откраднат смисъл,

очакване с изтръгнато предчувствие.

Сърцето ти задави се във времето,

маркирано от чужда алчност в синьо…

Потънаха очите ти и  бяла прах

покри  косата ти, без блясък,

без отражение, безветрено…

Задави се сърцето ти и кръв изби

във синкавото бяло край зениците…

Отблъсна всички и съня от себе си,

очите ти осъмват все подпухнали

от мътни и ненужни стари спомени,

в които живецът ти вилнее лудо

копнежно, търсещо и побеждаващо…

Откраднаха победите ти, тате,

и всяка нощ безшумно ги оплакваш

със сухи и корави мъжки сълзи..

Не ще ти стигне времето за нова вяра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дълбок поклон и от мен! Наистина прекрасно стихотворение.
  • Идеалите у нас - сълзи горчиви
    парите пък - у алчните и диви!

    Идеалистите са първия отстрел на релистите!
  • Толкова е искрено,че се страхувам да напиша нещо.Поздрав!
  • Нямам думи! Смисълът на това стихотворение ми напомня за един руски роман, чието заглавие съм забравила. Там един от приближените на Сталин беше низвергнат и изпратен на работа в посолството на една скандинавска държава. И там, отритнат от властта и обезверен в идеалите, в които е вярвал и на които е посветил живота си трябваше да преосмисля ... Невероятна човешка трагедия ... Поздрави за това твое произведение!
  • Рзакошен стих,Нели!Прекланям се пред словото и мислите ти!!