На баща ми
Погали ме нежно със мазолестите си ръце,
мой татко мили, прегърни ме
до твоето голямо и добро сърце!
Аз твоя дъщеря съм, нося твойто име.
Дни не леки ти премина,
в изпитанията дълги не отстъпи.
Ти бореше се за двамина -
син и дъщеря - децата скъпи.
Уви, не лека бе борбата:
ти майка им - другаря свой загуби,
но, татко, знам, че болката в душата,
няма нивга да се излекува.
Годините минават и ние сме големи вече,
а спомени остават сърцето да затоплят вечер.
Как можем да изкажем болката, която ти изпита:
може ли да се поправят, сторените грешки - питам?
Но помни, че те обичаме, о, скъпи татко
и благодарим ти от сърце, за силното ти рамо.
В радост и неволи, над нас ти вечно бдеше -
днес е време да почиваш, за тебе ние ще се грижим вече.
© Мария Илиева All rights reserved.
