На Дилън Томас
Забравил бях крилете си безпламни,
душата в скришен плач ме пресломи,
на търсещ ден раздирах всички псалми -
за стидна песен кротко пих...
Терзанието в силата разкривам - безслънцедарен вик съм аз,
оброчен ме мигът изтръгна - на този век безнежния мотив.
И все понякога ще отживея ръцете вперени на лудостта,
И все по-лесно ще копнея...
И все по-трудно ще умра...
© Донърджак All rights reserved.
! Поздрав! 
