May 17, 2006, 12:59 PM

На Джейни

  Poetry
116 0 10
Не ги изтривай,
от сърце те моля,
та те все пак
са ти деца.
Послушай как
звучат сега.
Нима присъдата
жестока отреди им
да бъдат скрити
от света.
И как, с какво
заслужиха
гнева и твойто
"непокорство"?
Какво донесе днес
това упорство?


Обичай ги,
бъди им вярна,
след време
ще си благодарна,
че тук били са
за утеха и за радост,
и смисъла на
всичко да разкрият.
Очите ни така
жадуват да попият
от тяхната
всевластна сила.
Не спирай,
продължавай, мила!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, Джейни, на 15-ти го писах и много ми беше болно и мъчно, но сега ти се радвам!Поздравче!
  • Поздравления за позицията и красиво изразените емоции.
  • чудесен стимул
  • Браво!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Наистина е много хубаво!!!...
    Много!!!
  • Благодаря Мери,това навярно е за мен!
    Ти си първият човек който пише за мен и аз съм много изненадана!
    Дори не зная,какво да кажа освен едно БЛАГОДАРЯ!
    Искам да помоля всички вас -не изтривайте стиховете си!Каквито и да са те са ваши рожби,както беше споменал някой.
    "И как, с какво
    заслужиха
    гнева и твойто
    "непокорство"?"
    Права си Мери , това е гняв и непокорство за което много съжалявам!
    И моля прошка!
    !