На дъщеря ми

Не тръгвай, дете, по мойта пътека- няма цветя покрай нея. Да можех застлала ти бих мека копринено нежна постеля. Не пий ти от чашата, пълна с горчилка, макар ароматно-измамна- на дъното има утайка отмита от хиляди мъртви желания. Знам,че от утре сама ще започнеш да претворяваш съдбата си- помни, че любов се гради не от покрива, а от ключа към душата...