Dec 22, 2005, 5:41 PM

На един хълм...

  Poetry
115 0 0



На един хълм от слънцето огрян,
стоиш ти вперил жадно очи в твоя блян.
Мечтаеш за красивото видение,
което единствено носи ти успокоение,
че дори сред злобата на деня
и истерията на света
има велики и чудни неща,
които достигаш само с крилата на твоята нежна душа.
Казваш си, че все пак има за какво да живееш
и песен щаслива започваш да пееш...
Тя лее се тихо сред гори и милиони слънца,
докосва гальовно хорските сърца...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments