На една приятелка
Не те виня за злобата,
която носиш скрита.
Не ще простя за болката,
уж причинена без да искаш.
Не мога да те убеждавам вече,
дори в това,че съм различна.
Не ми остана и любов,
стена пред мене ти издигна.
Сега те гледам...,
а сякаш си прозрачна.
Душата ти е черна,празна,
от лицемерие превърната във прах.
Сърцето бие за живот,
но не от обич,а от злост.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Отивам си и няма и да се обърна,
живей сега със твоятата вина!
Прощавам ти,душата си пречиствам!
Оставям те да си простиш сама!
© Весела Иванова All rights reserved.
