На И.
171
0
2
Боса усещам света
и пътищата, ето ги няма,
счупена стомна от жажда,
тишина от узрели вишни.
Мърдам... значи - жива съм.
Тогава и кръста ми говори,
очите - плъзгащо зелени от иконата,
пътувам с невидимото утро,
за кой ли път изгрява младоста ми...
със слънчогледова усмивка ме причакват устни,
на тайни, окачени образи...
приспани тихо от съдбата...
лилави с вкус на карамел дописани,
или горчат, но ги попивам.
С пръсти откривам света
потапям ги в непознати звуци
цветове се разхождат из вените ...
разбрано коват аромати
дострунно узрели за вдишване.
Разпъвам накъсани рози
и боса усещам...
очите затворени вкусват разсейки -
доплакват си тайно
по късни доби
рушат тишината...
и я допълват.
когато те няма
© Лили All rights reserved.
