На кръстопът
На кръстопът душата ми се озова
и няма страх по-силен от това,
с мъгла безкрайна във смъртта си да се слееш
или живот изгубен вече да живееш.
И чувствам само тежка празнота,
с която нямам сили да живея,
аз искам да си върна любота,
дори и в адска болка след това да тлея.
И по-добре от спомени да се раздираш,
да чувстваш как от любовта умираш,
отколкото да позволиш на самотата
безчувственост да влива във душата.
На кръстопът душата ми се озова
и там с безкрая ще се слее,
защото тя смъртта си не избра,
дори да знае, че не може да живее...
© Мартина All rights reserved.
