Jul 13, 2006, 12:25 AM

На любещата ти душа – в тишината

  Poetry
141 0 24

 

 

На любещата ти душа –

в тишината,

пребродих

тайнствена гора

и в срещата ми

с красотата

познах

възхождаща зора

в лицето на девица

срамежлива –

от всички други

по-различна,

с усмивка

нежно приветлива

и правеща средата

по-прилична

чрез свойте прелести

безброй,

сродяващи я

със звездите

и носеща на хората

покой,

решавайки

проблемите на дните,

в които всеки

ще засрами,

в борбата си

с крещящи драми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво!
  • Здравей, Джейни!
    Навлизането в пределите на болката си иам своята логика в стремежа на мнозина, на болшинството да търсят насладата от любовта в неправилната посока - там където се стига до нейната слабост чрез екзалтиране на емоциите...
    Поздрав!
  • Здравей, Ванда!
    Твоите коментари пестеливо, но прецизно ми казват много неща, които за мен са вълнуващи, защото са свързани със самата същност на текстовете, които създавам. Вероятно вече съм ти казвал, че ти имаш дарованието да бъдеш критик.
    Поздрав!
  • Здравей, Поли!
    Твоите поздрави наистина ме правят щастлив.
    Благодаря ти!
  • Здравей, Джейни!

    Многото в красотата е съмнителна мяра. Дали ще се съгласиш с това мое твърдение?
    Поздрав!