Jan 11, 2005, 2:15 PM

На мама

Poetry

575 0 28

Пропукана е стомничката пъстра
на детските ми спомени щастливи.
Изтичат бавничко, на бели пръски,
вълшебни дни и тихо си отиват.

Сълзят и се стопяват неусетно,
а времето грижливо ги събира,
навярно да ги върне в друго детство
на някой палав и бъбрив немирник…

Отиват си, ала един остава
като милувка ласкава и няма -
на дъното лъчист се утаява
и топъл грее образът на мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dolly (Доли)

!!!

2006-04-08T21:14:33+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Кррасивоо!

2005-07-04T11:24:17+03:00
shravac (Никола)

Рядко се срещат такива стойностни произведения. Издържано във всички отношениея. Но тук има и едно особено прозрение-ярките спомени действително не изчезват безвъзвратно, а остават в пространствената летопис като трайни рекорди и могат да бъдат възпроизведени било като спомени, било като картини и преживявания във въображението и на други хора.Всички големи творци са черпили от там.

2005-04-17T16:03:19+03:00
nayade (Милена Захариева)

Нежно, красиво и стоплящо..

2005-03-14T10:32:48+02:00
neli4kata (Нели Бъзева)

Страхотно е, много красиво. Има малко тъга, но вдъхва и надежда - малкия палавник. 6

2005-01-11T16:47:33+02:00