Feb 13, 2004, 11:08 PM

На моя Джони

  Poetry
164 0 4
На моя Джони.

Бе мъничка Булонка, когато те открих

в един от мойте адски периоди.

С теб сили и увереност добих,

за да преборя всички неизгоди.

 

По цял ден, сам, в студената кола,

безмълвно, търпеливо ме очакваше.

и "пееше", щом чуеш опера, сопран

на два езика, безгрешно разбираше.

 

Отлитнаха пъстри шестнадесет лета,

изгуби слух, очи, не тичаш, отпадна.

C последни сили навярно живееш сега,

защото чувстваш, без тебе ще страдам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • живота продължава и да се страда не си заслужава. Стихотворението е много сладко!
  • Няма да го коментирам. Такива чувства са свещени и не се нуждаят от коментар.
  • живота продължава и да се страда не си заслужава. Стихотворението е много сладко!
  • Няма да го коментирам. Такива чувства са свещени и не се нуждаят от коментар.