Feb 5, 2004, 6:58 PM

... на моята прекрасна съпруга...

  Poetry
263 0 6
Обичам те-тъй както никой друг не може
Боях се,но жадувах да напиша тез слова
И моля се-дано успея да ти кажа,
Че ти за мен си всичко на света.
А бях и глупав,и наивен...и нехаен,
Макар да не протягах аз ръка в ноща-
Ти вярва в мен,научи ме-и зная
Една си ти-любяща истински жена.
Роб верен твой и предан съм навеки
Един ден знам ще дойде..и щастлив баща,
На колене съм и благодаря ти че те има-
Искряща моя мъничка звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенчо Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно ти благодаря за хубавите думи и...естествено за редакцията
  • Пестелив съм на суперлативи и може би затова съм позагубил способността си да ги давам, но тук... тук просто няма какво да кажа освен, че останах възхитен.
  • Много е хубаво! Дано един ден и аз изпитам същото и напиша нещо подобно
  • Сърдечно ти благодаря за хубавите думи и...естествено за редакцията
  • Пестелив съм на суперлативи и може би затова съм позагубил способността си да ги давам, но тук... тук просто няма какво да кажа освен, че останах възхитен.