На моята първа любов
Завръщам се мислено в годините, когато<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
за мен ти бе първата пламенна любов.
Душата ми ликуваше, сърцето бумтеше -
за мен светът бе красив, омаен и нов.
И спомням си във парка, под звездите
изричахме най-съкровените слова...
Целувахме се страстно, оставахме без дъх...
Сън ли беше? Нима възможно бе това!
Потопявахме се в океана на мечтите,
бленувахме за щастие и вечност в любовта...
Незабравими бяха, забързани, задъхани дните,
изпълнени с вълшебство и много красота.
Но с праха на времето годините покриха
онова омайно изживяване на първата любов.
И все пак тя е жива, тлее в сърцето, не се забравя!
Заслужава днешният си, позакъснял славослов...
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
