На музата ми
Седя във ъгъла с наведена глава
със свойте мисли и желания
отсреща гледа ме студената стена
и ме притиска с ледено мълчание.
В главата ми разхождат се объркани
приятели и врагове,
любови и омрази,
срещат се различни светове
и всеки гледа другите- да ги прегази.
Седя и чакам те с нескрит копнеж
да дойдеш тук при мене, мила моя
изпълнена със вяра и стремеж
да нарушиш на времето покоя.
Повдигам бавно погледа, а ти стоиш
спокойна,мъдра...и красива
дошла си тука да ме вдъхновиш
о, музо моя, талантлива.
© Христо Костов All rights reserved.
