На НОЩТА
Ела при мене Приятелко ленива,
ела покрий ме с черния си плащ.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Във времето от тебе няма по-красива,
ти потайна, тъмна, непрогледна Нощ.
Тъмнината ти страхът ми покорява.
Тишината твоя вдъхва ми живот.
Луната бяла, като с канабис ме опива,
пленява ме и звездния ти небосвод.
Болката с чернилка ми подсилваш.
Тъгата.., във бирата ми къпеш ти.
В сънищата Радоста ми подаряваш,
обсипвайки ме с най-чудните мечти.
Когато с ракия си напивам Самотата,
кориш ме с поглед, хванала ме в плен.
Удавен с вино, паднал в тъмнината
ме предпазваш, чакаща да дойде ден.
В любовта ни преизстрадана и нова,
със най-любимата в света жена,
горящи, в пожара на страста ни дива
пак закриваш, с лепкавата си тъма.
Но когато сутринта се приближава,
и денят пристъпва за да те смени,
на мен започваш да си отмъщаваш,
и зазиждаш ме зад четири стени.
Обичам те красавице непостоянна.
Създадена си от Природа или Бог!
Дивна спътнице по пътя ми, безсънна,
докрая на Живота, ще ти бъда роб!
- - -
Ivaylo Atanassov
12.02.2006 ( 03.40 h. )
Senftenberg – Germany
© Ивайло Атанасов All rights reserved.
