На П.
На П.
Приказваме си без да си говорим.
Поглеждаме се,после пак мълчим.
Понякога с въздишките си спорим,
но вечно се обичаме с очи!
Къде си днес,едничка моя есен,
със пролетна усмивка,зимен глас?
Къде е неродената ти песен?
Нима и лятото застана между нас...?
Приказваме си без да си говорим.
Поглеждаме се,после пак мълчим.
Понякога с въздишките си спорим,
но вечно се обичаме с очи!
Къде си днес,едничка моя есен,
със пролетна усмивка,зимен глас?
Къде е неродената ти песен?
Нима и лятото застана между нас...?
© Владислава Генова All rights reserved.
