НА ШЕГА
НА ШЕГА
На този,когото животът захвърли,
съдбата подаде троха.
Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да заплаче успя.
На онзи,когото съседите мразеха,
даде му синя луна.
Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да почине успя.
На нея,която от сълзи удави се,
прошепна надгробни слова.
Усмихната,кихаща,леко намигна й
и тя да изгние успя.
На него,където и вече да беше,
изпрати му стръкче трева.
Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да поникне успя.
На мене,когато останах без тебе
ми даде смола от върба.
Усмихната,кихаща,леко намигна ми
и ето-изсвирих това.
На този,когото животът захвърли,
съдбата подаде троха.
Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да заплаче успя.
На онзи,когото съседите мразеха,
даде му синя луна.
Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да почине успя.
На нея,която от сълзи удави се,
прошепна надгробни слова.
Усмихната,кихаща,леко намигна й
и тя да изгние успя.
На него,където и вече да беше,
изпрати му стръкче трева.
Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да поникне успя.
На мене,когато останах без тебе
ми даде смола от върба.
Усмихната,кихаща,леко намигна ми
и ето-изсвирих това.
© Г-ца Брънекова All rights reserved.
