На стоп
- За къде сте?
- За Бургас.
- Хайде,скачайте при нас !
- Как пък точно за Бургас
в този ранен юлски час!
- Да,наистина,далеч е,
но там ме чакат мене вече.
Затуй станах днеска рано
и с тази раница на рамо
хващам пътя прашен сам,
макар далечко да е, знам.
Там изгората ме чака,
но нямах аз пари за влака,
затова сега стопирам
и нямам време да избирам,
та се радвам ,че на вас
случих точно днеска аз.
- Я , ми разкажи веднага
за любимата тогава!
Как се казва и каква е,
хубава ли е ,добра ли?
- Тя се казва Теодора
и е моята изгора.
А е толкова красива-
като горска самодива.
Има глас на гълъбица,
за мен грее като звездица.
Най-обича да се смее,
а да чуете как пее
и е много работлива,
май във всичко си я бива.
Има устни с розов цвят-
най- уханни в този свят,
зъби бели като сняг
виждат се щом има смях.
А косата и е черна-
дълга,права и игрива,
гъста като конска грива,
отразява тя ноща
с бляскавата си тъма.
Очите и са най-прекрасни-
тъй зелени,диви ,страстни,
но зад тази красота
се крият болка и тъга.
Затова сега така
бързам рано сутринта,
час по-скоро да отида,
тъй желая да я видя.
- Е,добре тогава,знай,
че съм аз от онзи край
и във този летен ден
ще пътуваш ти със мен.
- Пътят на половина мина,
ти почакай ме,любима,
скоро идвам във Бургас
и ще бъда с тебе аз.
© Елица Иванова All rights reserved.
